Алфонс дьо Ламартин е френски дипломат, който се превръща в застъпник на правото на българите да бъдат свободни. Той е и поет романтик, който завещава едни от най-красивите стихове.
Ô temps ! suspends ton vol, et vous, heures propices !
Suspendez votre cours :
Laissez-nous savourer les rapides délices
Des plus beaux de nos jours !
(Le lac)
О, време, спри летежа на миговете сладки,
на нас сега ги подчини
и дай ни пак да вкусим от прелестите кратки
на най-прекрасните ни дни!
(„Езерото“)
(Превод: Кирил Кадийски)
В периода 1832 – 1833 г. французинът предприема пътуване из Ориента. На връщане минава през българските земи. Отсяда в дома на богатия търговец Георги Мавриди в Пловдив. Престоят продължава само три дни, но в този период всички видни личности го посещават. Днес къщата на търговеца е известна като Къщата на Ламартин. От 1960 г. тя отваря врати и за посетители.
Всяка година на 21 октомври – патронния празник на гимназията, традиционно нашите осмокласници посещават Къщата на Ламартин и на връщане преминават през с. Ветрен. Поетът заболява в с. Ветрен, отведен е в Пловдив и е настанен в една от най-представителните къщи в града, за да бъде лекуван.