Димитър Димитров, ученик от 11 г клас (2022–2023 г.), се обучава една година в Accademia Vivarium Novum (www.vivariumnovum.net) в гр. Фраскати, Италия. Ето неговият разказ за преживяното там, написан на български и латински език:
Академията “Vivarium Novum” е единственото по рода си учебно заведение с изучаване на латински и старогръцки език само с помощта на самите езици. Тъй нареченият жив метод на преподаване позволява на учениците и учителите да говорят на латински и старогръцки непрекъснато в своето ежедневие, дори извън класната стая. Този начин на преподаване, макар и да е по-често срещан в последните години, остава много рядък.
В часовете по латински учениците се разделят на две групи спрямо своите знания в началото на годината, като първата група разглежда подробно началните и основни елементи на латинския език, докато втората група се занимава с по-сложни композиционни и стилови упражнения, основани на прочити на образцови текстове.
В часовете по старогръцки главно занимание на учениците е учебникът Ἀθήναζε, който представя основите на гръцката граматика. Тук отново има часове за по-напредналите, в които се чете втората част на вече споменатия учебник заедно с първообразни текстове на антични автори.
Учебната програма включва не само специализирана езикова подготовка, но и пространни занимания по философия, поезия и литература. Заниманията по философия разглеждат раждането на западната философска мисъл от първите и начала в Йонния, през пристигането и Италия до разцвета ѝ в школите на Платон и Аристотел и тяхната метаморфоза в различните секти след завоеванията на Александър Македонски. Ученикът се сблъсква с мисълта на античните философи по възможно най-прекия начин, който ни остава, а именно чрез самите текстове на философите в най-автентичния им първоначален формат на старогръцки.
Погледът, предоставен, над античната римска поезия позволява на ученика не само да осъзнае продължителността на римско-гръцката поетична традиция във всичките и различни форми и шарки, но и да вникне по-дълбоко в смисъла и символиката на античната поезия, като разбере по-цялостно културата, обществото, времената, традициите и ума на поета, което не само улеснява, а осмисля прочита и надхвърля голите езикови знания. Разглеждат се най-подробно: Катул, Овидий, Вергилий, Хораций.
Литературните занимания се разделят на два часа: антична и ренесансова литература, тоест двата златни периода на латинската писменост. Тези занимания отново са организирани около четенето на отбрани автори, които, както при поезията, се разглеждат подробно в техния исторически контекст. Часовете по антична литература разглеждат римските писмени паметници от най-първите фрагменти до Цицерон и след това Сенека. Часовете по ренесансова литература разглеждат най-подробно мисловното движение на хуманистите в Италия през образа на техния баща Петрарка и последвалите го ключови за периода фигури.
За мен престоят в Академията през изминалата учебна година беше един вид хуманитарна казарма. Целодневните занимания представляваха предизвикателство за духа, но през цялото време имахме чувството, че грядем към нещо смислено, нещо красиво. Това бяха мостовете, които изградихме между нациите чрез нашето съжителство и взаимна обич. На едно място пребивавахме американци и китайци, испанци и каталонци, украинци и руснаци. Премеждията, през които минахме заедно, и ерудицията, която заедно потърсихме при мислителите на Античността, създадоха между нас братство, каквото може би само войниците усещат помежду си, но измито от грозната миазма на войната.
А ето и превод на стихотворението “Corda fratres”, написано през 1898 г. от италианския поет Джовани Пасколи, което се е превърнало в химн на Accademia Vivarium Novum:
Братя по сърце
Когато напускаме сладката родина,
Само телесно, оставайки духом
Гледаме в чужди земи непознати
Познати отдавна сърца на братя.
Ний, що войните бащини знаем,
„Бързо парола кажете ни“ казваме
Всекиго; „Мир“ и „Светлина“ от всякъде
Сърцата звучат и „Живейте братя!“
Нас, що земя, и закон, и вяра
Разделят, младежи от далеч и от близо,
Нито език нито род събират,
Само сърца ни – сърца на братя.
Димитър Димитров, XI г клас (2022–23 уч. година)
In sola academia quae “Vivarium Novum” nuncupatur usi tantum ipsis linguis discipulis utrique linguae studere licet. Hic usus quotidianus linguae latinae qui sinit discipulos magistrosque inter sese colloqui ‘methodus’ sive ‘ratio viva docendi’ vocatur. Methodus haec, tametsi nunc temporis innotescit, tamen haud quaquam crebris est.
Inter scholas linguae latinae discipuli dividuntur in duos greges secundum cuiusque notitiam linguae inde ab initio anni, quorum primus grex penitus prima rudimenta ac fundamenta linguae edisicit, secundus autem, quaerens exempla apud probatissimos linguae cultores, in exercitiis elegantiae provectioribus destinatis versatur.
Inter scholas linguae graecae dicipuli praesertim legunt librum nomine Ἀθήναζε, quo fundamenta linguae discunt. Licet etiam provectioribus discipulis scholas difficiliores petere, ubi secundum volumen eiudem libri necnon alia opera scriptorum graecorum leguntur.
Institutio in Academia non modo utramque linguam attinet sed etiam ex aliis scholis constat, videlicet, Philosophiae, Artis Poeticae et Litterarum. In scholis de philosophia, discipuli indagant de amore sapientiae apud occidentales a primis originibus eius in Ionia per translationem in Italiam usque ad auream aetatem scholarum Platonis atque Aristotelis et metamorphosin earum in sectas hellenisticas post gesta Alexandris Magni. Studiosi inquirunt in mentibus sapientium aptissimo modo nobis relicto, legentes opera eorum lingua qua scripta sunt scilicet Greace.
Conspectus artis poeticae Romanorum non modo iuvat discipulos ut perpetuitatem multifariam traditionem Romanae Graecaeque antiquitatis mente concipiant ac complectantur sed etiam ut medulliter sensum intellegant, instituta, cultum, tempora mentemque poetarum, quod non modo faciliorem lectionem sed pleniorem superantemque nudam linguae per se notitiam reddit. Praesertim opera Catulli, Ovidii, Vergilii Horatiique leguntur.
Scholae litterarum ita divisae sunt ut alterae ad litteras antiquiores, id est Romanorum, spectent, alterae ad litteras recentiores, quibus ab aetate Renascentium artium nuncupentur, quae duae aetates aureae litterarum latinarum habentur. Scholae secundum lectiones scriptorum lectorum ordinatae sunt. Monumenta scriptorum romanorum a primis vestigiis fragmentisque usque ad Ciceronem et Senecam leguntur. Scholae litterarum recentiorum sic dictum humanismum in Italia per scripta eius patris Petrarchae aliorumque multorum eiusdem sectae tractat.
Tempus mihi in Academia quasi in militia humanitatis fuit. Negotia quotidiana animos periclitavere attamen semper ad magnum aliquid pulchrumque nobis ipsis niti videbamur. Pontifices enim inter gentes amore nostro ac contubernio eramus, conhabitantibus Americanis cum Sinensibus, Hispanis cum Catalunis, Ucrainis cum Ruthenis. Obstacula, quae una superavimus, et eruditio, quam apud veteres scriptores quaesivimus, inter nos fraternitatem genuere, quam forsitan commilitones tantum sentient, ab omni tamen belli labe lotam.
Carmen poetae Ioannis Pascoli, c.n. “Corda fratres” pro hymno Accademiae Vivarii Novi usurpatur:
Utcumque dulcis limina patriae
solo exsulantes corpore liquimus
miramur ignotis in oris
nota diu bene corda, fratres.
Qui cum sciamus bella parentibus
pugnata, «Signum dicite» dicimus
utrique: «Pax» et «Lux» utrimque
corda sonant et «Havete, fratres».
Nos terra, sacris, aequore, legibus
divisa pubes absumus, adsumus
non ora nec linguam genusve
consimiles, nisi corda fratres.
Demetrius Dimitrov, XI “g” (ann. schol. 2022-23)
Писането на български език и на кирилица е задължително.
Вашият коментар