Церемония по награждавания на „Философския филмов фестивал“

На 1 юни 2024 г. в огледалната зала на СУ Св. Климент Охридски на  тържествена церемония бяха връчени наградите за Втория филмов фестивал за късометражни ученически филми Философски филмов фестивал, организиран от Българско философско общество.
Френската гимназия участва с пет филмови проекта, консултирани от госпожа Теодора Тодорова. Това са:
·       Онтологично на Ивелин Георгиев от 9. Е клас, награден в категория Фантазия и реалност
Онтологично (youtube.com)
·       Без(ш)ум на ученичките Ивон Дайе и Виктория Винклер в категория Сетива за света
Без (ш)ум (youtube.com)
·       Ние сме едни и същи на ученичките Александрина Стойкова и Диана Ангелушева от 12. Б клас  в категория Красотата е навсякъде
Ние сме едни и същи (youtube.com)
·       Забравен дар на ученичката Ивайла Нинова 12. Д клас в категория Красотата е навсякъде
Забравен дар (youtube.com).
Наши ученици участваха и във филмови проекти, направени от други училища. Тези  филми също бяха наградени:
·       Олга с участието на Мая Стоянова от 11. Д клас в главната роля; създаден от ученици на НПГПФ и 35. СУ Добри Войников; филмът е награден за категории Антикорупция  и Активна гражданска позиция
Олга (youtube.com)
·       Времето в нас филм, посветен на 300-годишнината от рождението на Имануел Кант; продукция на ПЧМГ; нашата ученичка Рая Митова от 11. А клас е част от екипа на монтажа и звуковото оформление; филмът взе специалната награда за  филм, посветен на И. Кант и неговата философия както и за музикално оформление
Времето в нас (youtube.com).
Тези  призови места са висока оценка за усилията, таланта и вложения труд на нашите ученици и преподаватели. Те са награда и за цялата ни училищна общност, защото тя насърчава и подпомага своите ученици в техните търсения и проекти!

Nouvel Ami № 3

Представяме ви третия брой на нашия училищен вестник Nouvel Ami, в който ще откриете най-топлите спомени на дванадесетокласниците, на които казахме „чао“ тази пролет, историята на театралната ни трупа, която успя да обере големите награди на Фестивала на франкофонския театър, полезна информация за кандидатстващите във Франция и много още интересни статии и творби на учениците.
Приятно четене!
PDFfile на вестника
А ето и целия разказ на Ива Николова от 10. В клас:
Разпалки
Нямам навика да пазя писма. За разлика от Камен, аз никога не пазех писмата, които той ми пращаше. Всъщност, аз не пазех писма от никого. Традиционно писмата се превръщаха в чудесни разпалки за печката вкъщи. Камен често ме упрекваше за това ми действие, но аз никога не разбирах защо той смята, че не постъпвам правилно. Ако трябва да бъда честна, не се и вслушвах в думите му, тъй като живеех с убеждението, че аз най-добре знам кое е най-добре. Всъщност това нямаше да е голяма работа, ако се ограничаваше само до глупавия спор за писмата. 
Бяха минали едва 2 години и няколко месеца, откакто с Камен заживяхме заедно в апартамента му на булевард „8-и декември“, когато стана ясно, че с него няма как да продължим съвместното си съжителство повече… поне за следващите 8 месеца. Той беше одобрен от университета за стипендия и за специализация, за която трябваше да замине в ГДР. По това време и на двамата ни оставаше по семестър и половина до взимането на магистърска степен. Аз бях в Юридическия факултет, а Камен – в този по Физика, катедра „Астрономия“.
След два месеца беше заминаването му, а връщането му – кой знае, можеше и никога да не се случи. Необяснимо, но за тези 60 дни ежедневието ни се превърна в безконечни спорове, кой от кой по-безсмислен. И знаех, че аз съм права. Винаги. Струваше ми се, че скъпото ми гадже се превръща в нравоучителна възпитателка в детска градина. „Да се маха по-бързо, че не мога да го трая“ – бяха думите, които най-често се разхождаха в съзнанието ми.
Стана 5 септември. Той тръгна, а аз дори не го изпратих. На първата седмица още получих писмо от него. Беше банално, празни приказки, всичко е хубаво, но му липсвам аз и подобни глупаво звучащи прости изречения. Той отлично знаеше, че подобен тип слова не са способни да ме трогнат. Хвана ме яд, как може толкова бързо да е забравил какво ме радва и какво не? Разкрещях му се, но на хартия. От куртоазия няма да ви цитирам нищо от писмото, което му изпратих обратно. За мен той беше виновен. Скоро получих друго писмо. В онзи момент това, което прочетох, ме накара още повече да се засегна. Написаното от Камен казваше, че не е редно и най-малкото не е нужно да се дивя на такива дребни неща като няколко написани изречения. Още по-вбесена, съвсем без да бъда деликатна, обясних на изглежда вече не толкова любимото си гадже, че той е глупак и нищо не разбира. Впоследствие разменихме още няколко писма, в които подобно и на последните ни действителни разговори аз виках, а той полагаше тежки усилия по спокоен начин да се разберем. Аз не го приемах… до един ден.
Пристигна писмо, което истински ме изненада. То беше много грубо, бих го нарекла дори и грозно. „Тоя сега на какъв се прави“ се плъзна в ума ми и натисна бутона за ответна реакция… сещате се какъв беше отговорът ми… За няколко дни и следващо писмо от Камен пристигна. Още докато го разпечатвах, си представях какви ругатни ще му изпиша и как отново ще излея гнева си върху него. Започнах да го чета. Черните мисли в ума ми замлъкнаха. Провикна се сърцето ми. То кънтеше като стон на безпомощен клетник. Армагедон за моето благополучие.
Когато един тийнейджър сгафи, той винаги има твърда оневиняваща го причина. „В такава възраст е!“ е реплика, залепнала за езиците на майки, лели, баби и други членове или нечленове на семейството. Когато се сблъсках с тази трагедия в крехката, но неясно защо смятана и за зряла възраст от 25 години, нямаше кой да ме оправдае, но и никой не беше длъжен да го прави. Не растях, не бях в „такава възраст“. А не бях ли наистина? Коя е възрастта, в която спираш да имаш правото да допускаш грешки? Коя е възрастта, в която трябва да умееш да приемаш без угнетение вестта, че ти носиш вината за нечие нещастие?
Не бях права в нито един от пътите, в които бях убедена в това. Пресирах най-любимия си човек, без дори да си давам сметка, че го правя. Гмурната в дълбоко в море от болни мечти за учението, професията, финансите, съвсем бях забравила за това кой ме чакаше на брега и кой щеше също да скочи във водата дори без да умее да плува, за да ме спаси от удавническата смърт.
За мен вече спасител няма, а аз отдавна съм безжизнен труп, носен от вълните на бурното море от амбиции.
– Отивам до магазина, нещо трябва ли ти?
– Вземи ми едни цигари от моите.
Светът беше посивял, а димът от всяка цигара, която изпушвах не помагаше той да се обагри отново. Но помагаше на мен да издишвам с облекчение отровните тютюневи пари, знаейки, че съкращавам живота си.
– Нямаше от твоите, взел съм ти някаква нова марка, „Камен Морис“.
– Коя дата е днес?
– Какъв е този въпрос, 5 септември е, защо?
– А нищо, просто пиша едно писмо.
В онова писмо, което получих, Камен ми съобщаваше, че усеща, че той е поводът за моите тревоги, нерви и психически нестабилни състояния. Още от 15-годишна се боря с панически атаки, нервни кризи и тежка форма на сърдечна аритмия. При по-завишени нива на кортизол, който се образува при висок стрес, всяко от тези можеше да сложи край на живота ми. Камен знаеше това. Последното изречение от писмото беше: „Един от нас ще умре и това ще бъда аз“.
На 45 съм. Днес стават точно 20 години, откакто за последен път видях и прегърнах моето гадже Камен. Вече не живея в апартамента на бул. „8-и декември“. Имам нов партньор в живота, с него сме женени отблизо десетилетие. Имаме и един син. Смятате ли, че съм щастлива? Уви, съвсем не… Вината ме гони, но знам, че си го заслужавам. Не се държах зряло, а бях длъжна. Не премислях, а трябваше. Сега премислям, напълно ненужно е, но може би намирам утеха в това. Може би се опитвам да оправдая сама себе си, след като никой друг не успя да го направи. Неспособна да се концентрирам в работата, за която толкова мечтах и се трудих, сега по цели денонощия се ровя в пепел от спомени. Също като пепелта от писмата, които горяха в печката. Защото аз нямам навика да пазя писма. И вече няма кой да ме укорява за това.

За Литературния конкурс на Френската гимназия

По повод 21 март – Деня на поезията, учителската колегия по български език и литература в 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ проведе литературен конкурс на тема: „Измислям се/измислям си“, в който взеха участие ученици от VIII до XII клас. Обявяването на отличените в традиционния за литературната общност пролетен формат се състоя на 24 април 2024 г.
Ако не сте успели да се присъедините в този ден, своеобразно тържество на словото, ето какво със сигурност сте пропуснали от финалния етап на конкурса:
o  Категорично: събитието не бе измислица – за него свидетелстват и водещите от X клас – Ива и Ерен, които се погрижиха за доброто настроение на литературния празник, както и партниращата им двойка конферансиета (Андреа и Бойко), които уж случайно се натъкват, учудени, че изобщо откриват някого в класната стая, при все че всички имат да учат за предстоящото контролно…;
o  Награждаването (участниците в конкурса се оценяват от седемчленно жури – преподаватели по български език и литература във Френската гимназия), придружено от литературно четене.
А ето и поетите, увенчани с лавров венец:
o  на първо място Ви представяме стихове от Виктория Танева:
   „С нестихваща обич и вас ще измисля, / от бездната всяка душа ще спася. / Тръбната песен сама ще засвиря, / която в живот ще превърне смъртта.“;
o  строфа от наградената на второ място творба на Габриела Маринова, „Бягство“:
   „Обреченост, облечена в безличие. / Живот ли е?!  Тогава съм в пръстта. / Измислянето – строфа на величие, / крила, понасящи ме във нощта.“;
o  както и лириката на Ясен Терзиев (трето място), „Измислям си (явно)“:
   „Ела, ще идем – / тука е мъртвило, / на запад – веселба. / Ще си вземем / къщичка една, / пък около нея / гори, зеленина, / колко ти душа заиска. / На врата ти перли, / на ръце – елмаз, / пък казвам ти – / ще ти бъде във сърце екстаз. / Значи то: / пенсията – добра, / джамове с бутони / в хубава кола, / куче – голдън, / две деца, / чисто нова бащина камина, / градини, пътеки и поля… / „Нещо си измисляш.“ – / възкликна тя“.
o  Поощрителни награди за: Анастасия Трейман, Елица Плоскова, Дарина Масурева и Никол-Валери Тошева (с равен резултат), а също и за Искра Павлова, творчески съчетала стихотворението си с оригинална авторска илюстрация към него.
Награди за проза (разказ) получиха:
o  Бойко Киселов, „Последна спирка“: „(…) Цял живот е знаел за мен, но чак сега разбира коя съм аз. Погледнах го в очите. Беше изминал толкова дълъг път. Трябваше най-после да му кажа нещо:
     – Не бой се, почти приключих книгата.“;
o  Александра Паскуини, „Измислям се“: „(…) Замислих се за следващия живот, който трябваше да планирам. Започнах да се измислям, не осъзнавайки, че губя себе си.“;
o  Яна Пеева, „Измислям си или съм измислен?“: „(…) По едно време бях започнала да пиша. Не разбрах кога и как, но писах. Пръстите ми удряха по клавиатурата и думи бързо запълваха празната страница. Умело съчинявах сложните изречения. Бях във вихъра си. Бях свободна. Но писах бързо, твърде бързо. Бях притеснена, сякаш нямах време. Чувах тиктакането на часовника, което ми напомняше, че всяка минута е от значение (…)“.
o  Поощрителни награди за: Ерен Огнянов, Люба Василева, Цветан Стоянов.
o  Журито насърчи и участничките, разгледали темата есеистично: Мариела Йорданова и Катерина Йовкова.

Нова среща в Киноклуба

На 24.04.2024 г. се проведе третата среща в Киноклуба с Кинематограф. Програмата Клуб „Кино“, създадена от екипа на платформата „Кинематограф“, цели да доближи подрастващите млади хора до късометражното кино и да разшири възпитателните възможности на българската образователна система.
Прожекции на късометражни филма, последвани от дискусии, са световно доказана практика за неформално образование, допълващо успешно образователните нужди на младите. Дебатите между филмите провокират по-добро разбиране на киното и човешките ценности, и имат сплотяващ ефект.
Умелият подход на младия режисьор Йордан Михайловски към публиката, съставена този път от ученици от 8 и 10 клас, прави  комуникацията с учениците непринудена и помага за развиване на аналитичното им мислене, насочва ги да бъдат по-любознателни и да усетят изкуството като нещо, което може да ги обогатява.

Второ издание на конкурс за колаж

ВТОРО ИЗДАНИЕ НА УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС
ЗА КОЛАЖ НА ТЕМА “ПРОЛЕТ МОЯ“– 2024 ГОДИНА
 
На 21.03.2024 г. за учениците от профил ИТ  в 11 клас беше обявено второто издание на конкурс за колаж на тема „Пролет моя“.  Срока за представяне на проектите беше до 11.04.2024г.
Целта на конкурса е  младите хора:
·         Да открият магията на дигиталната графика;        
·         Да предадат своите чувства, настроения и вътрешни изживявания;
·         Да ни накарат да усетим силата на  въображение.
Изисквания към колажите:
·         Да са изработени с програма по избор (Gimp, Paint.net, Photoshop, Inkscape)
·         Да се комбинират авторски фотографски изображения с текст, рисунка или други художествени елементи.
·         Технически параметри:
        размер –  до 5 MB
        допустими формати   – JPG, PNG, TIF, TIFF
Оценяване:
·         Ясно и точно формулирано послание, оригинална идея,  проява на критично мислене,  проява на творчество.
·         Обектите на изображенията са добре фокусирани и е осъществен плавен преход между тях
·         Сложност при изработката
·         Използване на текст – разположение, цветово оформление, правопис
·         Пълноценно използване ресурсите на избраната програма – присъствие на различни варианти на работа: конструиране, оцветяване, копиране, завъртане  подбор и разположение на образите;
·         Проявена фантазия;
·         Композиция;
·         Сюжет.
Благодарим на всички участници за интересните композиции, за проявената оригиналност и фантазия. С част от колажите е подредена изложба в пространството на Френската гимназия.
Оценяването и класирането дължим на комисия в състав:
·         Габриела Петкова – старши учител по ИТ
·         Антоанета Минчева – старши учител по ИТ
·         Светлана Тодорова – старши учител по Изобразително изкуство
Комисията определи следното класиране:
1 място – Дарина Масурева– 11В клас
2 място – Петър Брясков – 11Д клас
3 място – Валентин Димитров – 11А клас
3 място – Ивайло Пашов – 11Е клас
Поощрителни награди:
          Мария Сергеева – 11Б клас
          Филип Върбанов – 11В клас
          Елени Капусиду – 11В клас
          София Иларионова – 11Д клас

Стената на 10. Б клас с изложба „Bye – bye, Ganyo! No! No! No! B.G. 4ever!“

Стената на 10. Б клас е проект за подвижни изложби в 108 стая, подреждани от класа домакин. Вече повече от месец Стената представя карикатури и откъси от текстове на десетокласници, вдъхновени от книгата „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов – Щастливеца. В изложбата своето чувство за хумор и артистичност демонстрират Ема Коруджиева и Мартина Чалъкова от 10. А, Александър Виденов, Калоян Смилов и Цвета Тенева от 10. Б, Александър Домозетов, Ива Николова и Недялко Райчев от 10. В, Ивайло Йорданов, Симона Симеонова и Цветан Стоянов от 10. Ж.

 

Благотворителен рождествен концерт на хора на 9. ФЕГ

На 12 декември 2023 г. хорът на 9. Френска езикова гимназия Алфонс дьо Ламартин представи благотворителен рождествен концерт в клуб Сингълс в НДК. В събитието участва уникален музикален ансамбъл, включващ хора на 9. ФЕГ, който изпълни песни на няколко езика френски, английски, български, а дори и на африканския език зулу. Празничното настроение беше допълнено както от юбилейните изпълнения на Тийн госпъл, така и от солисти на 9. ФЕГ.
Диригент, ръководител и организатор на събитието беше г-жа Ламбрини Джамджиева, без чиято подкрепа, опит и умения този прекрасен празник не би могъл да се състои.
На събитието взеха участие и специални гости, които чрез невероятните си изпълнения допринесоха за рождествения дух.
Директорът на гимназията гжа Емилия Богданова, също беше част от празничната атмосфера, като поздрави с реч публиката и участниците.
Имахме честта на концерта да присъства българската звезда и вокален педагог Росица Ганева. А за нея хорът на 9. ФЕГ беше подготвил специална музикална изненада.
Концертът не беше просто музикален спектакъл, но и акт на доброта. Приходите от събитието са в подкрепа на тежко болен учител от гимназията.
Този празничен спектакъл не само отрази вълнуващия талант на учениците, но потвърди и девиза на гимназията „Ça ira puisque nous sommes ensemble!, свързан със силата на единението. Събитието изкусно съчета традициите, изкуството и благотворителната дейност, оставяйки незабравим отпечатък в сърцата на всички присъстващи.
Автори: Кристина Калина Горанова и Валентина Симеонова

Среща в киноклуба

На 06.12.2023 г. се проведе дългоочакваната среща в киноклуба с кинематограф. Програмата Клуб „Кино“, създадена от екипа на платформата „Кинематограф“, цели да доближи подрастващите млади хора до късометражното кино и да разшири възпитателните възможности на българската образователна система.
Три късометражни филма, обхващащи различни социални тематики – човекът сред другите и неговата идентичност, градацията на обществото и страданието като зрелище – бяха представени пред младата публика. След всеки филм се проведе интересна дискусия, умело водена от младия режисьор Йордан Михайловски, част от екипа на „Кинематограф“, с присъстващите ученици от 10. и 11. клас. Изживяването беше изключително обогатяващо и вдъхновяващо за учениците. Всеки един от тях имаше възможността да заяви своята позиция и да се почувства приятно и ползотворно.

Как се прави филм?

На 20.11.2023 г. се проведе среща на учениците от 11. клас от профил ИТ с Иван Панев – актьор и режисьор.
В непринудена атмосфера се разгледаха въпросите за пътя за създаване на кинопродукция. Разговаряхме за особеностите на късометражните филми, за написването на интересен сценарий, за избора на места за снимки, за  изработването на сториборд.
Срещата е инспирирана от предстоящия конкурс за късометражен филм „Имам идея…“, който ще се проведе за втора година и който провокира въображението, творчеството и състезателния дух  на учениците, избрали за профилиращ предмет ИТ.
Учениците и преподавателите им – А. Минчева и Г. Петкова, изказват своята благодарност към г-н Панев за ценните съвети и се надяват на неговото съдействие за определяне на победителите в конкурса.
 
 

Печатът говори за печата, или възраждането на една стара училищна традиция

На 1 ноември 2023 г. освен Деня на народните будители отбелязваме и Деня на българската журналистика. В духа на двата празника преди броени дни училищната общност на 9. ФЕГ с радост прочете първото издание на новия училищен вестник.
Една стара традиция в гимназията се възобнови по инициатива на учениците от 10. Г клас. Желанието им да дадат творчески израз на своите мисли и чувства, да се докоснат до красотата на журналистическата професия бързо увлече техните съученици, с които заедно осъществиха този амбициозен проект.
В първия брой на в. Nouvel Ami откриваме както нашите утвърдени и нови писателски таланти, така и новини за минали и предстоящи събития от училищния живот. Можем да прочетем текста на Алекс Георгиев – красив жест към неговия скъп учител по френски г-н Илия Илиев, и рубриката „БМЧК митове и факти“, където учениците доброволци в няколко реда ни представят съществена информация по актуални здравни теми. Във вестника читателите ще открият още философия, литература и изкуство, спорт и науки – свидетелство за разнообразните интереси на ученици на 9. ФЕГ.
Щастливи да видим, че учениците чувстват гимназията не само като училище, но и като дом, ги поздравяваме за проявената инициатива. Благодарим на ръководството на 9. ФЕГ и на учителите за любезното им съдействие по осъществяване на проекта.
Димитър Топалов 12. В клас

,,Едно пътуване в света на изкуството‘‘

Изложба на Елица Плоскова от 12. А клас

На 27 октомври 2023 г. се състоя откриването на първата самостоятелна изложба живопис на талантливата Елица Плоскова от 12. А клас. Изложбата беше част от събитията, посветени на патронния празник на 9. ФЕГ ,,Алфонс дьо Ламартин“.
Творбите на Елица са създадени в периода 2020-2023 г. Тематично тя ги обединява в няколко цикъла: ,,Франкофония“, ,,Есенно петно“, ,,Спомени“ (това са всички пейзажи), ,,Тъмни образи“ и ,,Раздвоение“. Жанрово представляват предимно фигурални композиции и пейзажи, нарисувани с акрилни и акварелни бои.
На събитието бяха представени и дигитални проекти за анимация.
Освен виртуозен художник Елица е и забележителен оратор. В увлекателен разказ тя разкри пред публиката от ученици и учители своите творчески идеи и вдъхнови съучениците си да следват своите стремежи в изкуството. Ето част от посланието на Елица:
,,В картините ми преобладава контрастът между тъмното и светлото, виолетовото и златното. Защото балансът е в основата на всичко. Не може да съществува само светлина без тъмнината. И дори в тъмнината трябва да търсим светлината. В живота има възходи и падения, но човек никога не трябва да се отказва. Аз избирам да опитвам, избирам да вярвам, избирам да се боря. Защото това е животът – дълго пътуване, изтъкано от противоположности. Но трябва винаги да опитваме, да спрем да се критикуваме, да спрем да негодуваме срещу несгодите. Само като си простим и се приемем такива, каквито сме, можем да постигнем хармония – и със себе си, и със света.“.

 

Пожелаваме на Елица вдъхновение, с което да продължи пътуването в света на изкуството, и да ни радва с бъдещи изложби!
Светлана Тодорова

„Светът в нас, светът около нас“ – изложба на групата по интереси в 9. ФЕГ по „Изобразително изкуство“

През цялата учебна 2022/2023 година учениците от групата по „Изобразително изкуство“ участваха в редица изложби в пространството на Френската гимназия.
На есенната, пролетната и франкофонската изложба те показаха предимно пейзажи и натюрморти, а на Коледната и Великденската изложба ни представиха икони, фигурални и декоративни композиции.
В началото на месец юни 2023 учениците от групата по „Изобразително изкуство“ подредиха изложба с избрани свои творби с подчертан авторски стил, обединени от темата ,,Светът в нас, светът около нас“, като  включиха както класическите жанрове – портрет, природен и градски пейзаж, фигурална композиция с човешка и животинска фигура, така и сюрреалистична и абстрактна композиция.
Яна Кочева от 8. а клас, Александър Петров от 8. г клас, Ивелин Георгиев от 8. е  клас са новите художници, които с вдъхновение и чувствителност успяха да покажат своя талант в поредица от картини. С експресивен замах и различни живописни техники изразиха дълбоки психологически състояния.
Лора Сентова и Ива Иванова от 9. а клас нарисуваха вълнуващи портрети, графично и живописно, и заедно с Искра Павлова от 9. б, Ния Рашева и Дарина Масурева от 10. в  клас със своите прекрасни  творби, потопени в много цвят и нежност и изградени виртуозно в различна стилистика и овладяна живописна техника, ни отведоха в света на абстракцията, сънищата и мечтите. Ема Коруджиева от 9. а и Дара Яндина от 10. ж клас се представиха с графични произведения с класически и сюрреалистичен подход.
Елица Плоскова от 11. а клас, която през  годината разгърна себе си в няколко цикъла картини, показвайки разностранни интереси и приказна фантазия, сега ни отведе в екзотичния свят на Африка.
,,Светът в нас, светът около нас“ е актуална тема, постоянно изследване и наблюдение, което обединява творческите търсения във визуалните изкуства на учениците. Прекрасните картини ни пренасят от реалните измерения в духовните пространства на въображението, карат ни да се замислим, да се усмихнем и да бъдем по-добри.
Светлана Тодорова
(учител по изобразително изкуство в 9. ФЕГ)