Ce voyage en France,qui a eu lieu en juillet 2012, resterapour nous une expérience précieuse et un souvenir inoubliable.Nous sommes vraiment heureuxd’avoireu cette chance ! La découverte sur place à la fois du patrimoine français et de la culture quotidienne des Français, que nous évoquons aujourd’hui avec émotion, nous a permis de mettre à l’œuvre notre français, d’enrichir nos savoirs et de créer des liens avec des européens de notre âge.Bien sûr, sans avoir etudié le français, nous n’aurions pas eu la possibilité de participer à la compétition mathématique « Kangourou européenne »ni de visiter la France à cette occasion.Cela montre le grand avantage de parler des languesétrangères,en particulier le français, car, c’est grâce à la langue française quenous avons pu connaître ce beau pays et vivre cette aventure internationale.
Както всеки международен лагер и този в приказната долина на замъците по Лоара беше изпълнен с вълнение, емоции, значителна доза умора и много забавления.
На 20 юли в 7:30 ч. сутринта, всички сме подредени на летището, сънени, но бодри и готови за приключения. След няколко часа смях и закачки, пристигаме в Париж, където ни чакат мосю Жерар и мадмоазел Елза, който ще прекарат седмицата с нас. В края на вълнуващата разходка из парижките улици сме още по-изтощени за срещата с останалите лагерници в края на деня.
Младежите от всички краища на Франция, Полша, Казахстан и Армения пристигат уморени и унили. Натоварваме се в автобуса, чакащ да ни отведе в Амбоаз с единственото желание да стигнем по-бързо до място за почивка. Да, ама не! Магистралата е затворена заради катастрофа и в крайна сметка се кандилкаме 4 часа докато най-накрая сме там! Разбира се, ние сме най-шумните в автобуса, въпреки чувствата едновременно на отегчение и на нетърпение, които бушуват в нас.
Нямаме си и представа какво ни очаква на следващия ден. Вдигат ни рано, закуска и… в автобуса.
Замъкът в който ни заведоха обаче, прогони всички следи на негативизъм, а информацията, че броят на тези замъци в долината на Лоара надхвърля 200 направо ни зашемети.
То не бяха градини, лабиринти, история, замъкът Виландри е истинска приказка. Но, разбира се плановете за деня дори не са и започнали!
Продължаваме с пикник край реката, какъвто ще има всеки ден от седмицата. След него ни сюрпризират с математически занимания на открито. Разбира се горещината отново ни превзема, но денят ще свърши едва когато обиколим Тур – един от големите градове в областта, и посетим местна винарна, в която за непълнолетните, разбира се, вино няма!!! Но пък научихме по нещо полезно и вечерта спахме напълно доброволно!
На следващия ден, тръгнахме рано на разходка из Амбоаз, за да стигнем до замъка на Леонардо да Винчи, в който той е прекарал последните години от живота си.
Вероятно най-интересната забележителност на града, заедно със замъкът в центъра на Амбоаз, домът на да Винчи е олицетворение на спокойствието. Множество от експериментите му са изложени из огромните, приличащи на гори, градини.
Следва разходка из Амбоаз и пикник край реката.
Истинската изненада беше на следващия ден. Рано сутринта се запътихме към градче, наречено Шомон, на 20 километра от Амбоаз, което също приютява голям замък, носещ същото име. Смесица между няколко епохи, архитектурата на замъка е пълна с историята на кралски и благороднчески поколения.
След пикника, започнахме да се подготвяме за връщане в Амбоаз – по реката! Двайсет канута ни чакаха, заедно с екипировка, подходяща за един следобед гребане! Мога гордо да кажа, че българите почти бихме в приятелското състезание към брега.
Вечерите ни бяха заети с обсъждане на математическите задачи, чиито отговор всяка държава трябваше да намери през деня (не, че ни оставаше много време за задачи, но важно е желанието!).
Следващият ден прекарахме в град наречен Блоа. Разбира се, първото нещо, което посетихме беше замъка в града наречен Шато Роайал (Кралският Замък). Посетихме и музея на магията, където малка театрална пиеса покори сърцата ни.
В сряда се върнахме отново в Тур, първо посетихме музея на местните занаяти, един от най-големите такива музеи във Франция. Катедралата на Тур „Св. Мартин“ е невероятно красива и богато украсена готическа постройка, датираща от XV век. Продължихме с красивия стар френски площад Плас Плимеро, част от стария Тур. Последна спирка за деня бе ботаническата градина на Тур, където видяхме рядки растителни видове, както и някои интересни животни.
Отношението и уважението към нас бе демонстрирано и от срещите в кметствата в градовете Амбоаз, Тур и Блоа в присъствието на местните медии. Всички ние бяхме поласкани от тяхното внимание и респекта към институциите.
Последният ни ден в Амбоаз беше планиран отново за занимания, свързани с математиката, както и с игри, най-интересна от които бе старата френска игра наречена Петанк. Вечерта беше организирана дълга програма. Като се започнаха едни речи, песни и танци на народите, подаръци, снимки всеки с всеки…
Сякаш никой не си спомняше, че ще се става в пет и ще се гонят самолети на следващия ден… Българите отсрамихме отбора с няколко интересни факта за България, няколко песни и за финал – едно Дунавско хоро, в което се включиха почти всички, нищо, че не знаеха какво точно се прави!
Оставихме и нашите подаръци за организаторите и участниците в проекта, както и дълги благодарности за приятната седмица, в книгата на състезанието.
На следващия ден рано се тръгна за Париж и само дето не ревнахме на летището. Впечатленията и емоциите от тази седмица, ще запомним за цял живот! Бяхме похвалени, че сме единствения френскоговорящ отбор. Беше не само приятно, но и полезно занимание, което спомогна за развитието на логическото ни мислене. Искаме да благодарим сърдечно на нашия придружител, нашата учителка по математика, г-жа Здравка Пискулийска, която беше като една от нас, част от отбора и подкрепа през цялата седмица. Не на последно място, благодарим и на спонсорите – Съюза на математиците в България и Училищното настоятелство на 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”, които финансираха проекта.
Екип на Математическо кенгуру 2012: Лили, Ани, Биби, Жени и Георги – 11 клас
Вашият коментар